Грешки, които не трябва да допускат наемодателите!

Много често съм чувал тезата, че рентиерството е най-лесния и ’’ най-сладък’’ бизнес. Разбира се,, не съм съгласен с тази теза и по-долу ще се опитам да я оборя.
Всеки, който желае или вече е започнал да се занимава с този бизнес, трябва да знае, че той не е по-различен от всички останали – съществува силно конкурентна среда, има наличие на много участници, капиталоемък е, изисква сериозно наличие на специализирани знания и компетенции, нужен е достъп до информация, подвластен е на икономическите цикли, малките грешки водят до големи загуби и много други.
Хората, които са се заели с този бизнес и не осъзнават горното, обичайно правят следните основни грешки, които в някои случаи са фатални:
1. Използват т.нар. „емоционален подход” при определяне на цената на наема и останалите условия за наемане. Повярвайте, в моята16-годишна практика съм се сблъсквал с невероятни примери за „прилагането” на този метод. Основното следствие от използването на метода е свеждането до минимум на реалните възможности за отдаване на имотите, от което следва нереализиране на необходимата доходност от инвестицията, което от своя страна неизменно резултира в загуби.
2. Липсата на пазарна информация за вземане на решение и правилното определяне на наемната цена. Често, източниците на информация са осреднени цени от сайтове за оферти. Грешката тук е, че това не са цени на реално сключени сделки, а само офертни стойности, както и факта, че не се вземат предвид спецификите на конкретния имот и заобикалящата го инфраструктура. Много често, наши клиенти се сърдят, когато оценим имота им на по-ниска от желаната от тях цена. Важно е да се знае, че най-голямото предимство на сериозните консултантски компании е наличието на точна информация за реално сключените сделки, познаването на пазара и най-вече – познаване нагласите на клиентите.
3. Непознаване нуждите на клиентите. Нуждите, нагласите и потребностите на клиентите са динамични. Подобно на практиките в цял свят, където те са обект на изучаване и анализиране от страна на множество институти, и в нашата компания тези нагласи и потребности са обект на дефиниране и задълбочен анализ в специално създаден за целта отдел.
4. Липсата у някои наемодатели на елементарни икономически познания за определяне на доходност и цена. Най-лошият вариант е този, при който наемодателят дори не се вслушва в анализите на професионалистите.
5. Съсредоточаването само върху размера на наема при воденето на преговори. Условия като срок, актуализация, неустойки, прекратяване на договора са от изключителна важност за успешното последващо управление на процеса.