Данък „лукс” по света

Въпреки че вече стана ясно, че така дълго дискутирания у нас данък „лукс” няма да бъде въведен, днес реших да Ви разкажа малко повече за практиките по прилагането му по света и по-специално в частта му, касаеща недвижимите имоти.
Най-напред, данък „лукс” е данък върху луксозните стоки, т.е. стоки, които не са считани за такива от първа необходимост. Най-често с него се облагат скъпи коли, яхти, бижута, недвижими имоти и пр. Има различни варианти за начислението му: като данък продажби, ДДС, процент от стойността и др. Може да бъде под формата на еднократно плащане при покупката на продукта или да бъде включен към местните данъци и да се начислява ежегодно. Обикновено въвеждането на данък „лукс” не среща широка обществена съпротива, тъй като засяга много малка част от населението. Събирането му, обаче, в някои случаи е от голямо значение за бюджетите на някои страни. По принцип, данъкът работи най-ефективно в развитите държави, но не е рядкост прилагането му и в по-бедни такива.
В САЩ данък „лукс” е един от най-важните индиректни данъци. Начислява се като процент от стойността и се събира само в момента на покупката или потреблението на луксозните продукти. Различен е за всеки щат. Така например, в щата Ню Йорк данък „лукс” се заплаща при закупуването на жилищен имот с цена над $1,000,000. Познат е под името „Mansion Tax”. Същото е положението и в щата Ню Джърси, където при покупката на имот на стойност над $1,000,000 купувачът заплаща 1% от неговата стойност.
В Италия данък „лукс” е под формата на ДДС от 20% за имоти, които попадат в категория А1 на Имотния Регистър. По принцип, покупката на всяко жилище в страната се облага с ДДС, но в по-малък размер. Ако сте жители на Италия и купувате имот за първи път, покупката ще се обложи с ДДС в размер на 4%. За втори имот и за чужденци ДДС-то е 10%.
Някои от Карибските държави, като например Доминиканската република също имат въведен данък „лукс”. Интересна е практиката на събиране на този данък в Коста Рика. През 2008 година там беше създаден специален закон, въвеждащ данък „лукс” за период от 10 години. Познат е под името „Solidarity Tax For The Strengthening Of Housing Programs” или “Ley Impuesto Solidario Para El Fortalecimiento De Programas De Vivienda” на испански. Средствата от него се събират в специален фонд и ще се използват за построяване на жилища за бедните семейства. Данък „лукс” е ежегоден и се събира за всички жилищни имоти на стойност над $180,800. При определяне на цената, обаче, от стойността на имота се приспада цената на земята, върху която е построен. Ставката за имоти на стойност от $180,800 до $1,356,000 е 0,25%, за имоти над $1,356,000 до $2,260,000 – 0,35% и т.н.
Една от най-високите ставки на данък “лукс” е в Индонезия – 20%. Облагат се апартаменти с площ над 150 кв.м и къщи с обща площ над 400 кв.м. Сумата се заплаща еднократно при покупката на имота.
Данък „лукс” се събира от много години в Хонг Конг. Нещо повече, от април тази година ставката за покупка на имоти над $2,600,000 се повишава от 3,75 на 4,25%. Това е първото увеличение на данъка от 1999 г. насам.
От тази година данък „лукс” е въведен и в Унгария. С него ще се облага покупката на недвижими имоти, яхти и коли с цена над $150,000. Опити да въведат този данък правят и редица други държави, сред които Русия, Тайван и др.